“Empathy as the new future” - “Емпатията като новото бъдеще”

​

Представете си свят, в който политически лидери могат по-добре да разбират хората, които са ги избрали. Свят, в който хора от различен произход и от различни части на обществото, могат да се разбират по-добре помежду си. Свят, в който всеки може да бъде малко по-емпатичен.

Емпатия е дума, с която много хора са запознати, но в същото време не е нещо което всеки носи в себе си. Да бъдеш по-емпатичен и разбиращ може да бъде полезна черта на характера в свят, който все повече започва да се фокусира върху индивидуалността и оригиналността на индивида. Емпатията може да се тренира и подобрява - това не е талант, който идва натурално. Концепция Венецианското биенале винаги е било нещо повече от архитектурна изложба. Това е място на което се представят проблеми, задават се въпроси, дават се отговори и решения, всичко това подкрепено с артистична визия и интерактивна нотка.

Основни ключови моменти, които изграждат нашата идея се крият в думите “Лаборатория” и “Бъдеще”: Лаборатория - модерното значение на думата лаборатория, се свързва повече с научно пространство за провеждане на експерименти.  

Разсъжденията на Ричард Сенет разглеждат корена на думата “laboratory” (labor), като имаща значение на “място за работа” или “workshop”. Нашата цел е да създадем едно място за работа, така че посетителят да не бъде само наблюдател, а и активен участник. Бъдеще - Лесли Локо (куратор на Веницианското Биенале 2023), категорично обявява Африка като “Лаборатория на бъдещето”. Нейните разсъждения подчертават как разликата във възрастта на хората, може да провокира различни отговори на един и същ въпрос. По същия начин, разликата в средната възраст на Африка и Европа намеква, че проблемите на двата континента може да са еднакви, но решенията коренно различни. По думите на Лесли Локо “Не можем да правим едно и също нещо и да очакваме различно бъдеще”. По този начин Африка се превръща в Лабораторията на бъдещето, мястото където може да се правят експерименти и да се търсят нови решения на старите проблеми. Искаме да провокираме мисленето за нова йерархия и да пренастроим нагласата на обществото.

Произход на темата При наличието на 8 милиарда човека на планетата, е нормално човек да иска да се открои и да търси своята ексклузивност. Това свръх-концентриране в “Аз”-ът до голяма степен води до отчуждаване между нас. Допълнително, създадената физическа бариера от Ковид, социални медии и технологии, задълбочават проблема. Вече човек започва да не се възприема като част от общество, а като отделна единица. Ценностната система навлизайки в 2023-та все повече се изменя. Овен на личностно ниво, така и всяка страна гледа на себе си като отделно звено, фокусирано върху себе си и собствените си интереси, и по този начин се откъсва от цялостта на планетата.

За решаването на глобални проблеми трябват глобални решения. Именно това е целта на нашата тема, да коментира глобален проблем, а не локален. Емпатия липсва в много аспекти на нашия живот - политика, лични отношения, работна етика…. Как може един политик да вземе най-добрите решения, ако не може да се постави на мястото на хората? Дали не ни е необходима нова йерархия? Емпатията е важен елемент от емоционалната интелигентност на човека. Може да бъде описана като “да поставиш себе си в обувките на друг човек”.

Правейки това, обръщаш повече внимание на емоциите и чувствата на другите хора. Високото национално ниво на емпатия може да бъде измерено и свързано с позитивни резултати. Един такъв ярък пример е Дания - страна с високо доверие в политиците, ниско ниво на корупция, добро развитие и съответно щастливо население.

По какъв начин това се свързва с емпатията?

От страна на гражданите - те избират политик с, който те се идентифицират, виждат плана и се доверяват, че ще се изпълни. От страна на политика, той успява да вникне в нуждите на хората, които управлява. Вижда, че позитивните действия имат позитивни резултати, и разбира доверието, което му е предоставено. Разбирайки това страни от личния си интерес, за сметка на общия. Това води до позитивни резултати, щастливи хора и добре устроена държава.

И обратното също е вярно - когато на водещата сила ѝ липсва емпатия, няма интерес да помага на хората които не познава, гледа само личната изгода и по този начин вреди на обществото. От другата страна хората виждат това и спират да имат доверие във всичко и всеки, и вече не са щастливи. Много учени преписват развиването на емпатията като движещ фактор в развитието на човешката раса - способността да се учиш само с гледане и да разбираш емоционалното състояние на “стадото”, рязко стават полезни фактори в бързото развитие на човека. Как архитектурата се вписва в по-цялостната концепция?

В центъра на едно общество се явява Архитектурата - чрез нея ние диктуваме организацията на публичното и частното пространство. Архитектът е човека, който чертае изживяванията на хората обитаващи пространствата и техните нужди. На най-ниско ниво вече виждаме нуждата от емпатия - архитектът и дизайнерът трябва да имат умението да вникнат в нуждите на хората, които потенциално ще обитават едно пространство и обективно да изградят техни приоритети.

На второ ниво идва нуждата от цялостно по-емпатично проектиране на сгради и пространства. Трябва да се измести фокусът от максималното, но неефективно оползотворяване на пространството, и да се насочи към по емоционалното ниво. С поглед към по-ефективна комуникация между хората, и по-значителни човешки интеракции. Местата, които обитаваме и използваме могат да бъдат преструктурирани, така, че емоционалните нужди на индивида да са по-важни от материалните такива. Какво целим с нашия павилион? Да представим на света концепция, че чрез малка промяна в личната настройка, можем да постигнем по-добро бъдеще за всички. Да поканим посетителя да прекара един ден в креативна обстановка, която да остави следа за размисъл.Павилионът който представяме е разделен на две части: коридор (или вътрешния двор) който запознава посетителя с потенциалните ползи от емпатията, и изложбена зала, която има за цел, чрез четири индивидуални конструкции да покаже, че е възможно да тренираш своята емпатия, и да помислиш над позитивите, до които това може да доведе. Ролята ни като архитекти и дизайнери е да покажем, че могат да се създават пространства, които с помощта на добри практики могат да повишат нивото на емоционална интелигентност в хората. Чрез добрата архитектура и добрия дизайн можем да създадем сцена за по-значими човешки интеракции и да направим аз-ът по отворен и разбиращ към палитрата от човешко разнообразие. Когато човек не мисли локално а глобално, започва да се възприема като част от по-голямото и по този начин придава по-голямо значение на действията си. За да построим ново общество, трябва да се започне от промяната на индивида.

Представяме си Българският павилион да покаже на света, това че човешката емоция и отношение имат значение; да тренира хората да мислят по-емпатично; да учи на вежливост; да насочи внимание към това, че в бъдеще трябва като творци да проектираме емоционално!