В рамките на поредната дискусия, архитекти и дизайнери се събраха около темата за „ре-мисленето“ като процес на преосмисляне на съществуващото, на паметта и на стойността на обектите и средата, в която живеем. Разговорът премина през различни мащаби – от интериорния детайл до градската тъкан – и очерта редица важни въпроси, предизвикателства и възможности.
В дискусията в рамките на Клуб на дизайнера опит, гледни точки и лични търсения по темата споделиха: интериорният дизайнер Ружа Стойкова – “Code Rouge”, арх. Максим Недков, чиято работа е с фокус обществени пространства, арх. Цвета Недялкова и арх. Рая Даскалова от “Kontur studio”, арх. Мина Къртова, специализирана в интериорното проектиране – “Archra” и Даяна Денчева – дизайнер на визуални системи. Модератор беше Симеон Георгиев – Bonbon studio.
Паметта като ресурс
Един от основните акценти в дискусията беше значението на паметта, която носят старите предмети и пространства. Участниците се обединиха около идеята, че обекти от миналото съдържат в себе си дух, труд и културен контекст, които трудно могат да бъдат пресъздадени днес.
Старите мебели, материали и архитектурни елементи не са просто вещи – те са носители на история и информация. В този смисъл, те могат да се превърнат в отправна точка за създаване на нови проекти. Един обикновен предмет, като например дървена щайга, може да придобие десетки нови значения в зависимост от контекста, в който бъде поставен, и от въображението на дизайнера.
Нов живот на старото
Ре-използването не е просто технически процес, а творчески акт. Често именно старият елемент, поставен в нова среда, се превръща в център на интериора и носител на основното послание на проекта. Така се създават пространства със силна идентичност и запомнящ се характер.
В същото време беше отбелязано, че не винаги е необходимо или възможно да се запази даден обект в неговата цялост. Понякога използването на фрагменти или детайли може да бъде по-смел и по-адекватен подход, който дава нов живот на старото, без да компрометира функцията.
Ролята на дизайнера и клиента
Дискусията засегна и важната роля на дизайнерите като медиатори между стойността на старото и очакванията на клиента. Често именно дизайнерът е този, който трябва да „обучи“ клиента да разпознава качеството и потенциала на съществуващите елементи.
Подчертано беше, че освен професионална смелост от страна на проектантите, е необходима и смелост от страна на клиентите. Проекти с характер и дълбочина се случват тогава, когато и двете страни са готови да излязат извън стандартните решения.
В същото време реалността показва, че ценителите на подобен подход все още са ограничен брой, което прави популяризирането на добри практики особено важно.
Между носталгията и функцията
Един от ключовите въпроси беше балансът между носталгията и рационалността. От една страна, носталгията може да бъде силен източник на вдъхновение и да даде „семето“ за нов прочит на пространството. От друга – тя може да доведе до натрупване на вещи и до невъзможност за вземане на адекватни решения.
Участниците подчертаха, че не винаги запазването на старото е правилният избор. В много случаи реставрацията може да бъде значително по-скъпа или да доведе до компромиси с функционалността. Понякога „белият лист“ дава повече свобода и по-добри решения.
Предизвикателствата на градската среда
На градско ниво темата придобива още по-голяма сложност. Споделено беше, че при сгради с множество собственици често е трудно да се постигне консенсус относно бъдещето им. В същото време, дори обекти, които не са официални паметници на културата, могат да носят значима семейна и локална история.
Интересна гледна точка беше, че „битката“ за запазване на стойностите често се губи на ниво отделна сграда, но може да бъде спечелена на ниво квартал. В този контекст се постави акцент върху нуждата от възстановяване на социалните връзки в градската среда.
В Европа вече се наблюдават силни тенденции към регенерация на кварталния живот – създаване на пространства, които насърчават общуването, познанството между съседите и изграждането на общности.
Обществото и културата на рециклиране
Дискусията засегна и по-широкия контекст на обществените нагласи. В България все още липсва достатъчно силно търсене на проекти, свързани със запазване и ре-използване, но това може да бъде променено чрез активна работа – както от професионалната общност, така и чрез граждански инициативи.
Беше подчертано, че процесът е дългосрочен – започва с образование и изграждане на култура още от ранна възраст. Примери от други държави показват, че системният подход и ясните политики могат да доведат до значителна промяна.
Поглед към бъдещето
Участниците очертаха и бъдещи тенденции, свързани с ограничаването на ресурсите и промяната в начина на потребление. Очаква се в следващите десетилетия материалите и продуктите да стават по-скъпи и по-трудно достъпни, което неизбежно ще насочи вниманието към повторната употреба и устойчивите практики.
Тези процеси вероятно ще бъдат съпроводени с предизвикателства, но също така ще отворят нови възможности за по-смислен и отговорен дизайн.
Клуб на дизайнера „Ре-мислене: културна рециклирана реалност в архитектурата и дизайна“ се проведе в рамките на изложбата на Сияна и Симеон Георгиев. В Дома на архитекта във Варна те показаха предмети, „спасени“ от изхвърляне и преработени в нови интериорни решения, обекти и инсталации.
Използвахме материали, които имат история, но са преправени и допълнени така, че получават нова функция, разказа Симеон Георгиев. Като дизайнери те искат да насочат вниманието към стойността и ресурса, който старите вещи представляват.
Куратор на изложбата бе художникът Калоян Илиев-Кокимото.
Изложбата беше широко отразена в медиите.
Повече информация може да видите на следните линкове:
